Българското си е българско… или не съвсем. Наскоро ми попадна статия за това, кои български „неща“ са патентовани като БЪЛГАРСКИ и популярни като такива по цял свят. Ако вярваме на статията това са: чипровските килими, бялото саламурено сирене, лютеницата, суджукът/луканката, българското кисело мляко, българското розово масло.
Оказа се обаче не само с народните патенти с екзотичен традиционен привкус България може да се похвали. Ние имаме доста по-голям принос и в световен план. Оставям на страна компютъра, който не е патентован като чисто български, оставям и на страна странното ЗАБРАНЕНО изобретение, което, според слуховете, можело да дели надлъжно банкнота на половина. Визирам една последна новина.
Преди няколко дни група български учени са направили два патента в сферата на екологията и индустрията. Не ми стана ясно точно какви са те, но представят начини за намаляване на вредните емисии от въглероден диоксид от двигатели с вътрешно горене , както и от ТЕЦ (ползващи въглища), парни кораби и други замърсители.
Ако това стане реалност съм сигурна, че в света вече ще ни знаят с не толкова обикновени неща, а България ще стане известна и с общото подобряване и поддържането на екоравновесието на околната среда.
