Като студентка по психология, явно започвам професионалната си практика доста от рано. В последните три месеца си дадох сметка, че повечето ми приятели ме търсят, за да си споделят проблемите и да намерят решение за тях, просто да се оплачат или защото имат нужда от одобрение. Не малко са и приятелките ми с доста ниско самочувствие, които потърсиха утеха по празниците.
Честно казано още не се чувствам като един истински психолог и не бих могла да прилагам техниките от учебниците, но пък за сметка на това се научих да изслушвам хората. Открих, че не само на теория, а и на практика това е най-важното нещо. Всеки човек има нужда да усети собствената си значимост, а това обикновено става, когато разговаря предимно за себе си и за собствения си живот. Така веднага можете да разпознаете човека със самочувствие и този без. Първият почти никога не мисли за личността си като част от света и когато започне да споделя ще използва думите мой, моя, моето, което по лични наблюдения е… твърде лично, интровертно, ненатрапващо се и доста често остава незабелязано. Този човек ще се оплаква, че не е изслушван от приятелите си, няма смелост да говори пред хора и обикновено се облича така, че да не се натрапва на очи.
Самочувствието пък се познава по честата употреба на местоимението АЗ. Ако всяко второ изречение на събеседника ви започва с Аз, то вие си имате работа с човек, който си мисли, че е прав и поставя мнението си винаги над това на останалите. Аз е близко и до самохвалство, което нерядко дразни околните. Така че не бива да ви учудва, че тези индивиди могат да са в двете крайности – или обградени с по интелектуално „ниски“ хора, или много самотни.
Внимание, тук говоря за прекомерната употреба на думите мое и Аз, а не за всекидне
вната, когато хората ги ползват, за да разкажат какво им се е случило през деня или с какво се занимават!
Та така с моите наблюдения… Това, което правя и с двата ми типа приятели е просто да ги изслушвам и да им задавам насочващи въпроси, така че те сами да стигнат до решението на проблема. Защото вярвам, че всяко изговаряне на тревога, води до нейното преминаване. Действа – независимо нивата на самочувствие.