Какво всъщност е словото искам да отбележа в тази статия. За мен словото е дело – т.е. думата поражда ответ, действие, реакция. С нея трябва да си служим доста внимателно. За огромно съжаление не го правим. Всяка дума въведена в нашата мисъл или говор възбужда едно огромно „възстание” в човешкия дух. Словото е едно „бащино огнище”, около което нещо припламва и от което нещо естествено е да следва. Нашия ежедневен живот доказва, че няма и не може да има „думи без последствия”. Словото ни въздейства, защото е продукт на най-ценното – мисълта ни. За целта ние трябва да си служим внимателно и с чувство на голяма отговорност със думите и тяхната сила. Нека да не забравяме нито за миг, че те придизвикват реакция и променят нещата. Ние трябва да бъдем особено внимателни с така наречените „невинни думи” – не трябва да ги пожелаваме и произнасяме, ако не сме склонни да отдадем значението, което те имат. Често ние студентите произнасяме опасни и безотговорни пожелателни вричания, от рода на: „Да става, каквото ще с мен на тоя изпит !“, “Да върви по дяволите тоя професор ” и темподобни изрази. Именно те дават тласък на нежеланите процеси и реакции в нашия живот. Те предизвикват последствия, които никой не може да предвиди. Произнасянето на излишните изрази, думи и слова води до голям обрат в нашата среда. Важното е да се произнасят само думи, които доста добре сме обмислили! Ние хората трябва да си създадем един незаменим кодекс от благословии, които да насърчават така забравеното в нас златно добро.