Тази седмица си мислех колко трудна е реализацията на младите хора. Когато завърших университета ми отне повече от година да си намеря работа по специалността. Месеци на постоянно кандидатстване за постове, които в крайна сметка печелеше друг, поради причината, че аз нямах никакъв опит. Опитът –именно този препъни камък демотивира мнозина млади хора като мен, принуждавайки ги да взимат нестандартни решения или да се наемат на работа в чужбина, където големи фирми търсят именно такива „зелени” студенти, за да ги обучат и превърнат в идеалните кадри. Инвестират в тях, защото съзнават предимството на това да създадат работник, според техните изисквания, не опорочен от други практики от предходна работа. Но кой прави това у нас? Има ли фирми, които поемат грижата за „оформянето” на идеалния работник. Има, макар и малко.
Аз лично започнах работа по стажантска програма. Сега отново уча по друга специалност и срещнах хора, които се сблъскват със същия проблем, който имах преди години. Мнозина нямат възможност да не работят, инак не биха могли да си плащат семестъра. Затова се надяват да намерят работа в друга област, макар и далечна от това, с което си мечтаят да се занимават. Единственото, което ги интересува, е сигурността – да имат социални осигуровки и навременна заплата. За жалост, без завършено образование възможностите са ограничени. Една състудентка беше сервитьорка и в началото на миналата година искаше да работи в „Happy”, защото знаеше за стажантските програми и се надяваше след това да остане и да се възползва от бонус програмите, с които са известни. Но за жалост не я взеха, защото все пак това е „Happy” – верига с високи стандарти при обслужването и сервирането на храната, както и с едни от най-високите изисквания към 
персонала. Който е ходил в „Happy”, на мен ми е любим ми е ресторантът в Мол София, знае колко експедитивни, любезни и добре обучени са кадрите там. Та така – тогава не я наеха, но тя с упорство отново кандидатства. Намери приятелка, която работеше на същото място, и само няколко месеца по-късно, благодарение на някаква програмата тип „доведи приятел“, вече стана служител на „Happy”. Но всяко начало, особено във фирма с такива високи изисквания, е трудно. След третия месец обаче беше повече от доволна и смята да остане в ресторанта поне докато завърши. Което прави още поне година и половина. Разковничето се крие в практиката. Разказа ми, че един месец траело обучението. След това има вътрешно сертифициране, което се повтаря пак след няколко месеца, като системата за тестове е фиксирана. След всяко оценяване минава на следващото ниво и заплатата се повишава. В момента получава повече от стандартната заплата за сервитьор. Получава и различни социални благинки като ваучери и отстъпки за храната, осигурен транспорт и възможността да се премести в който и да е друг ресторант от веригата на Happy, стига разбира се там да има свободна позиция.
Оказва се, че да си служител в „Happy” е доста желано. За съжаление, такива като тях са рядкост в нашите ширини – да предлагат сигурност, социална политика и възможност за израстване. Много хора не знаят колко много длъжности има в един ресторант – не само готвачи и сервитьори, но управители и ръководители на различни нива, счетоводители, отговорници и така нататък и така нататък. Изискванията към тях са високи, но и парите са им добри.
Радвам се за моята приятелка и стискам палци на всички млади хора да намерят по-бързо свое място под слънцето. Ако не първоначално по специалността си, то поне някъде, където да се зачита достойнството им и да имат финансово спокойствие. Още повече пък на известно и престижно място като „Happy”.
Учете, млади хора и бъдете отговорни към себе си. И най-вече уважавайте се и си търсете работа на места, където имат добра политика за мотивация на кадрите си.