Привет от мен! Вчера слушах по радиото много интересна дискусия за отношението на българина към етническите малцинства. Няма да отричам, че в предаването казаха доста верни неща и щях да вписвам днес абсолютно положително за него, ако не беше последното изказване на водещия. За миг забравих всичко, което бях чула до този момент.
Според съответния „експерт“ и неговия гост, няма да споменавам имена, защото в случая не са важни, думата „цигани“ за съответната етническа група трябва да бъде заменена с „роми“. Ние, българите, използвайки първото от споменатите названия сами създаваме в обществото си негативна нагласа към мургавите ни братя и по този начин не съдействаме за тяхната асимилация.
Драги ми господине, нямам нищо против каквато и да е дума от който и да е речник. Ако иска и закон да гласува Народното събрание, все ми едно. Ако наречеш магарето „кон“, то пак ще си е магаре. По мои впечатления проблемът тук не е как говорим за тях и дали имаме желание да ги приемем, а дали те имат мотивация за адаптация. Всички знаем, че отговорът е НЕ. Ако беше ДА, най-малко представителите на ромското малцинство щяха да се стараят да спазват нашите закони и обичаи, а не да правят каквото си поискат и да живеят все така на гърба на нацията ни. Бързам да дам примери. Ромски девойки все още се продават край Стара Загора. Все още се вдигат ромски сватби, които излъчват „самотни“ майки, за да получават помощи. Повечето от тези индивиди не посещават умишлено училище. Млади и здрави са, но немалка част от тях не се хващат на работа, а предпочитат да просят. У нас наричат себе си турци, но в чужбина признават, че са българи. Нямат здравни и социални осигуровки, нямат и възпитание, лъжат и крадат, защото е по-лесно. Ние българите от своя страна сме принудени да търпим това и каквото и да правим не можем да вдигнем гетата им от централните части на градовете, защото ги пази Конвенция за защита на малцинствата.
Това е реалното положение по въпроса. За жалост малко са ромските семейства, които са напуснали махалите, образоват децата си и са си взели хляба в ръце. Тях дори вече не можеш да ги разпознаеш като ромски, защото самите те няма да ти се представят като такива, не говорят като такива и не се излагат като такива.